Писането

Днес ми се иска да си поговорим за писането…
Писането върху белия лист е на път да се превърне в занаят от старо време. Клавиатурите от десетилетия променят приземяването на думите. По тях ръцете се движат различно, очите също. Погледът е променен, стойката – и тя.
Мастилото отстъпва пред лъскавината на съвременната техника.
Аз няма да изоставя тетрадката. Там, върху белия лист, мисълта ми се приземява „на тъмно“, необезпокоявана от рецепторите на инженерната индустрия. Белият лист е търпеливото огледало на свенливите ми разсъждения, терзаещи се дали да се разкрият.
Писането като терапевтичен процес.
Много е написано по тази тема. А и всеки от нас има опита от директното излагане на своите мисли в слова, редове… страници.
Премълчаното, трудното, тъмното се просва пред погледа ни, докато пространството отвътре се освобождава от тягостно присъствие. В друг случай – гласчето, добило кураж, търси реална изява в света на действията и формите.
Колективните мисли, ферментирали в нечии дълбини, търсят изход, за да движат света, заслужили мястото си в битието.
Писането има огромното преимущество заради достъпността си. Всеки го научава и го използва. Ползва го, пречупено през своите истини, пръсти, навици, време и място.
Писането е черно-бяло кино, чиито сцени се разгръщат в невъзможни и възможни посоки. Казва много, показва много. Скътва старите ни същности в чекмеджета, пълни с изписани листове.
Любопитното ни днешно Аз разгръща тези страници с надеждата да е възмъжало.
Писането е личен процес.
Скъсява дистанцията вътре в теб, сприятелява те със самия себе си. Във всеки момент можеш да извадиш заседнала дума или мисъл и да я обезвредиш.
От друга страна, украшенията от думи, когато пишеш, са по-дълбоки и по-красиви от речта, с която боравиш в ежедневието. Тогава съзираш интимна своя същност, украсена с по-фин романтизъм и нежна деликатност, по-искрена, по-трезва, безкомпромисно честна.
Затова писалката е вълшебната пръчица, носеща дарове за душата и сърцето, които несъмнено те променят.
Писането е творчество, случващо се благодарение на желанието да изследваш, да вървиш по пътеки от думи, в чиято плътност е напъхан самият живот – неговите вкусове, сълзи, предизвикателства.
Писането е терапия за душевността ни и за ума ни.
Душата разперва тялото.
(следва)

