
Имам една склонност да ирационализирам
влечението си като крояч на парчета реалност.
Това, което излиза изпод креативната ми игла,
се сблъсква с авторитарни претенции и ограничения,
потискащи образите на моя Аз.
Дихотомията между мен и моя свят избутвам встрани
и емоцията от връзката ми с иглата превръща бодежа ѝ
в ласка, съединяваща пространството със самото себе си.
Ако кажа, че съм само един шивач, би прозвучало надменно.
Шивачът е благодарен на занаята си и му се радва,
а аз, шиейки, съшивам и себе си, закърпвам пътя
към фундаменталната ми индивидуалност.
Това не е клишираният път на Персефона,
а природата на духа, тресящ тялото ми отвътре.
влечението си като крояч на парчета реалност.
Това, което излиза изпод креативната ми игла,
се сблъсква с авторитарни претенции и ограничения,
потискащи образите на моя Аз.
Дихотомията между мен и моя свят избутвам встрани
и емоцията от връзката ми с иглата превръща бодежа ѝ
в ласка, съединяваща пространството със самото себе си.
Ако кажа, че съм само един шивач, би прозвучало надменно.
Шивачът е благодарен на занаята си и му се радва,
а аз, шиейки, съшивам и себе си, закърпвам пътя
към фундаменталната ми индивидуалност.
Това не е клишираният път на Персефона,
а природата на духа, тресящ тялото ми отвътре.