Лятна снимка
Имам една снимка (наскоро отново се натъкнах на нея ), от лятната ни ваканция на море. От онези дългите ваканции. Тогава така се ходеше на море, по много. Бяхме на почивка от службата на майка ми, в Мичурин. Голяма база, площадки, люлки, пързалки, огромни дълги маси за всички почиващи, навес; пържи се риба цяла нощ и всяка нощ; ядене, пиене; децата насядали около родителите си, късно е, ама не им се спи. Възрастните си казват наздраве, майка ми както винаги разказва вицове. Не знам как е успяла да запомни такова количество вицове, може да разказва без прекъсване до сутринта. Та на тази снимка – няколко деца включително и моята сестра, насядали сме на една пейка, отсреща нашите родители – весели щастливи прегръщат се, кръстосват се ръце с чаши, само аз отказвам да се снимам; навела глава, гледам към полата си която майка ми уши. Грозноватичка пола, за такава я смятах тогава. Платът – син на бели точки. Ни права ни широка, един ластик отгоре и малко воланче отдолу. Приличаше ми на фуста, без силует. А аз така обичам елегантните силуети. Та майка ми ме накара да я облека, шила я била специално за почивката ни. Не можех направо да й кажа, че не става за шивачка колкото и да се стараеше. Та не само полата ми разваляше настроението. Едни очила носех за първа седмица. Всъщност си бях много добре с очите, само някакво нервче ми потреперваше отстрани; казах на майка ми, тя ме заведе на лекар, а той ми изписа очила с диоптър, като за стара жена. Диоптърът не ми пречеше, не харесвах единствено твърде обикновената рамка, една евтина, безлична. Тогава майка каза – ето ти очилата, днес ги взех, изхарчих се, ах тези пари…. Баща ви му е добре, за нищо не мисли. Бяха разведени вече.
След почивката не ги сложих повече. Защото си виждах добре.
Но не само очилата и полата ми пречеха. Не издържах на постоянното настроение на всички останали. Смях, наздравици, вицове, пак смях, пак игри. Боже, тези хора не се ли изморяха. Наблюдавах ги от моето местенце, свита там на дървената пейка, в онзи гооооолям двор на една голяма база край вълните, съвсем до вълните. Та напук на вицовете, смеха, безсънието, точно когато светкавицата профуча и децата се вторачиха във фотоапарата, аз забучих глава в синята си зле ушита басмяна пола.
