„На път за Дряновския манастир“

…така едно 10-годишно дете е озаглавило своя завладяващ пътепис. Публикувам го тук без редакторска намеса.

Какви величествени планини, гори, скали…

Красота, очите ми се отварят на четири… Минахме покрай балканска чешма с три чучура, по-късно и с два такива. Борови гори, величествени скали… Не мога да се нарадвам на красотата им, очите ми не могат да повярват.

Няма думи, които може би ще опишат планинската красота. Спряхме на една бяла чешма, на която имаше надпис: „5.7.1972 г.“ Водите ѝ бистри, чисти, студени. Вътре в горите, между дърветата, светят пролуки от светлината на слънцето. Изкачваме се нависоко, след това слизаме надолу. Дърво до дърво, гори, красота, храсталаци, Балкани… паднали дървета, други наклонени. Селцата малки, и зелени гори над тях се реят. Сега сме сред ниските баири. Вече влизаме в старинния град Елена, където се прави прочутият еленски бут. Тук в Елена има голяма чешма и грънчарница с много старинни къщи. Видяхме една пресъхнала чешма от 1927 г.

ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Красиви прохладни планини,
Студени, бистри, чисти води.
Въздухът тук е свеж и чист,
Полята – шир, море от жито.
Храна и плодородие.
Морето – солените води,
Синя шир в безкрайност и кораби.
Земята е толкова красива,
И толкоз тя е милозлива.
Обичам те, Родино!

Видяхме голям и чист язовир, той се казва Йовковци. Чист, изпълнен с безкрайна брилянтност, нежност и доброта. Гледката е прекрасна. Планина, язовир и селище. Красиво, напълва ти душата. Минахме покрай чешма с надпис: ГУП 1956 г.

Гори зелени, в зелено пременени. Дърветата са светли, а борчетата тъмни, и скалите стръмни.

…..Красота и величие, планини, гори, зеленина, въздух и чиста вода.
…..Прекрасни зелени гори, величествени скали…..

Видяхме паметник и табела – Априлска епопея 1876 г.
Паметник на поп Харитон. Огромни скали се издигат над Дряновския манастир. В самия манастир има паметник с плоча на Бачо Киро и костница, надписът сочи:
В памет на славно падналите тук за българска свобода на 08 май 1876 г. Признателното население от Търновски окръг.

Мястото е прекрасно, отново тези наситено зелени гори, а над тях безброй скали.

В самия манастир има плоча с надпис:

През месец май 1871 г. Васил Левски посещава Дряновския манастир.

Пред тази внушаваща картина, която описах накратко, душата ми се пълни с хармония, а дробовете с чист, зареждащ с енергия въздух. Реката шумоли така хубаво… почти пресъхнала, с малко водица, която едва прескача камъните. На 300 метра се намира пещера Бачо Киро. Височини, скали, бръшлян. И една пресъхнала стара чешма. Минахме по едно дървено мостче от 1991 г. Тук има няколко екопътеки. На каменен паметник имаше плоча с надпис 1876 г. – тук е била позицията на въстаническата стража под командването на Христо Караминков. Има релефен паметник с релефни рисунки и години 1876–1976 г. Толкова приятно шумоли рекичката, но е доста замърсена от хората. Влюбена съм в Балкана, защото ти поднася живот и здраве в изобилие.

Разбрах, че гара Кръстец е най-високата гара в България.

Рекичката ромоли, лек ветрец я гали. Толкова е плитко, камъчетата се виждат, зеленясали от водата, малки рибки плуват в бистрата водичка.

Пазете водата чиста, защото тя е свещен дар от Бога.

……..Величие, зелена красота, душата ти се пълни с енергия.

Тази вечер ще пренощуваме в старинната къща, а утре ще се преместим в луксозните стаи. Очите ми виждат само Балкана, прекланям се. Скалите са така тихи и красиви. Всичко кънти от тежката сватба, но Балканът е все така безмълвен и прохладен. Тук до пантеона Бачо Киро има една пресъхнала чешма, а от другата му страна има друга, но вече течаща.

Толкова е пленително това свято място. Толкова е красив и могъщ Балканът, а ние сме сякаш забити в земята. Зад скалите отдавна залязоха последните лъчи за този ден.

В старинната къща, където се настанихме, има различни картини и снимки. Има изображения на Св. Кирил и Методий, цар Борис Първи, както и снимки на игумен архимандрит, също така на руския манастир в Света гора, архимандрит Никифор – игумен на Дряновския манастир.

Гората е толкова свежа, големи скали, прегърнати с бръшлян. От другата страна ромоли река. Дишаш невероятно чист и свеж въздух, толкова изкусно са изваяни скалите, толкова красиво пада водната каскада от водопада. Скали, нацепени и издълбани от реката, макар сега водата да е плитка. Зелено бръшляно килимче се стели по камъните, слънцето пусна лъчите си по поляните. Ходихме до пещерата Бачо Киро. По пътя видяхме плоча с надпис – 1876 г.

Тук е била позиционната стража под командата на Авраам Стамболийски.

Видяхме още няколко водопада – красота, какви изваяни скали под техните води, каква красива пещера (не влязох).

Планината е прегърната от дървета, навсякъде сгушени полянки. Слънчевите лъчи леко се промушват в горите, минахме покрай една пресъхнала чешма.

Видяхме старите занаяти в Трявна. Сега пътуваме за Дряновския манастир, но спряхме по пътя за малко до един голям паметник, надписът сочи:
На това място през нощта на ……. бяха разстреляни 7 ятаци (следват техните имена).

Дърветата, прегърнали скалите, долу до корените се виждат само големите каменни късове. Видяхме една балканска чешма.

…Влизаме в град Габрово, едно сгушено в Балкана градче. Решихме да отидем до село Боженци. После ще ви разкажа. По реката отгоре има много красиви мостове. Тук се намира Домът на сатирата и Първата априлска гимназия. Отвсякъде дървета, наредени с наклонени клони, сенките големи, с пролуки. Минахме през малко тунелче и отново се върнахме в манастира.

22.08.

Вчера ходихме до село Боженци. Там имаше само старинни къщички. Ходихме в едно кафене, където видях как се прави турско кафе на пясък. В малки медни канчета се прибавят вода и кафе, слага се на горещия пясък и след десет минути е готово.

Ядох бяло сладко, много е вкусно. То се приготвя от глюкоза, захари, а най-важната съставка е билката човен. В село Боженци се продават всички видове билков мед и много видове домашно сладко от боровинки, горски плодове и други. Специално към книгата ми „Минерални извори“ прибавям малкия наръчник за билков мед.

Сега пътуваме за Килифаревския манастир. По пътя, в град Дряново, видяхме Лафчиевата къща, строена около 1840 г.

Пред входа на манастира сме. Влизаме вътре. Манастирът разполага със стаи за почиващи. Постройката е старинна, има и градина. Има дървен мост над реката, който отвежда в планината. Храмът е много красив. Килифаревският манастир е основан през 1350 г.

Иконите в храма са богато украсени, а други са сръчно нарисувани. Тук е прекрасно, тихо място.

Отново сме в Дряновския манастир.
Зелена гора, шумяща река, планинска красота.

…има плоча с надпис:

1876 г.
Тук е била позиционната въстаническа стража под командата на Петър Драганов.

…..Гора зелена, отвсякъде зеленина, красива планина. Като грамада Балканът се изправя пред мен. Специално към моята книга прибавям книжката за Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“.

23.08.

Църквата в Дряновския манастир е обсипана с прекрасно украсени икони. Как греят малките пламъчета на свещите. Много интересно са наредени балканските плочи по покрива на сградите. В истински възрожденски стил е направен този манастир.

24.08.

Пътуваме за вкъщи, но ще минем през още места. Влязохме в град Габрово, минахме през центъра край една чешма. По пътя за Етъра минахме през осветен тунел. Пристигнахме в Етъра. Прекосихме малко дървено мостче и видяхме прекрасни водопадчета.

В Етъра видях шекерджийница, където се продават захарни петлета, бяло сладко и други вкусотии. Има тъкачна за килими, дърворезбари и изработване на ножове, бара за пране и две воденици, има чешма от 1864 г.

На Етъра е прекрасно.

Отправяме се по Балкана към Соколския манастир. Влизаме в манастира. Отпред има плоча с надпис:

През 1856 г. в манастира отсяда четата на капитан дядо Никола.

През Априлското въстание 1876 г. манастирът е сборно място на Габровската чета с воевода Цанко Христов Дюстабанов. В манастира видях камък с надпис:

Този камък е основата на светия престол в църквата на девическия манастир „Св. Благовещение“, гр. Габрово, в центъра, който беше разрушен от управляващите през 1959 г.

В Соколския манастир видяхме чешмата със седемте чучура от 1868 г., построена от Кольо Фичето. Храмът е много красиво зографисан. Градините в Соколския манастир са обградени с малки зелени чимширчета, красиви рози и много цветя.

…….Красива зеленина, гори, планини, височини, скали… Отвсякъде си затрупан с храсталаци, дървета. Планината е като простряно зелено килимче върху високи скали. Отново една балканска чешма, изкачваме се към връх Шипка. Този връх е висок и високи планини се издигат, величествената гледка не можеш да я опишеш, няма подобни думи за подобна красота… Влязох в паметника Шипка, където видях оръдията, черешовите топчета и костницата, в която бяха наредени цветя. Видях снарядите и плочата с надпис:

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.

…..Прекрасни величествени планини и зелени гори……

Пристигаме в Златната църква със златните кубета. В храма има надписи, нарисувани със злато. Има прекрасни икони и оригинален покров на Исус Христос.

Свещите горят, а в душата – сякаш тежък товар пада от плещите ни. Златото блести така ярко с лъчите на слънцето… Вече слязохме в полето. Край на Балкана, но въпреки това с щастие завършвам този разказ!