Дали не живея нечий чужд живот,
натрапчиво поучавана от другите?
Взрени с надежда и укор,
едни очи ме притискат
да приема тяхната истина.
Други ме съдят с вещерска сила,
докато онези там ме омагьосват, за да ме имат.
И някъде между тях
индивидуалността ми се смачква,
принудена да се обвърже.
Но мащабните ми криле разкъсват
чуждите примки, разпръсквайки
огледалата на парчета, и аз отново
се изплъзвам — бях забравила
самодостатъчността си.