В последно време, където и да се намирам, чувам хората с болка и съжаление (и с апатия) да разправят колко е станал сив, неразумен или недружелюбен света като цяло. Оставаш с впечатление, че този свят е нещо в което ние влизаме и излизаме по желание; че сме там като наблюдатели, лишени да боравим с креативни инструменти, предназначени да го променят.
