В самотата, като че ли, общувам с всичко твърде пълноценно. Не, не съм самотна. Притихнала съм по един великолепен начин – слухът ми е изострен, онзи забелязващ всяко потрепване от огромното кълбо за каквото се усещам.
Пътища
