Добрите идеи

И все пак, ако си позволим да бъдем поне малко честни със себе си, ще си признаем една болезнена истина – сами игнорираме възможностите си да променяме, оставайки пасивни. Може би защото е по-лесно. Но тук не ми се иска да говоря надълго и нашироко за банални битовизми, превзели съвременния човек, обричащи го на опасна пасивност. Искам да пиша за реални посоки с които разполагаме за да изживеем красиво живота си. Нека си говорим с оптимизъм!

Нека поговорим за идеите, за добрите идеи, а не просто за идеи които всички имаме. За нашето въображение с което можем да творим. За думите, чиято сила съзидава. За думата – като сноп светлина.

Има стойност в създаването на идеи, чиито основи са стъпили върху моралната рамка на Чистото Разбиране. Те са вследствие от взаимодействието на най-дълбокото Аз и цялата вселена. Това съгласуване между микрокосмоса и макрокосмоса е маркер за проява на мислене с воля, идващо от Съзиданието.

Тук ще ви представя няколко цитата от трудовете на хора, които разсъждават върху човешкия инструмент въображение.

Алисън Гопник – професор по психология и асоцииран професор по философия в Калифорнийския университет.

…Все още мисля, че сме създадени да опознаваме света, но това не е най-важният ни дар. За човешките същества наистина важното еволюционно предимство е способността ни да създаваме нови светове.
…това е, което човешкият ни ум прави най-добре – да вземе въображаемото и да го направи реално. Мисля, че сега това познание е и начин, по който налагаме умовете си на света.
Когато децата учат и когато се преструват, те използват
знанията си за света, за да създават нови възможности. Така правим и ние, независимо дали се занимаваме с наука или пишем романи. Вече не мисля, че науката и фантастиката са просто добри неща, които се допълват взаимно. Мисля, че те са, буквално, едно и също нещо.“

Но нека чуем какво казва по този въпрос един учен програмист,
основател и главен изпълнителен директор на O’Reilly Media – Тим О`Райли:

…Редица мои колеги по теоретична физика са прекарали живота
си в изучаване на възможна симетрия на природата, наречена „суперсиметрия“. Експерименти в лаборатории като ЦЕРН в Женева, сега, сякаш сочат повече към отсъствието, отколкото към наличието на тази симетрия. Виждал съм изгубени погледи в очите на някои колеги: „Възможно ли е?“, как смее Природата да не потвърди това на нашето въображение?…Но нещо ми подсказва, че трябва да се тревожим. Живеем в реален свят, където не всички истории са еднакво добри, еднакво ефективни. Трудността е, че по-често нашето бурно въображение се оказва, че пише лоши чернови, въпреки изненадващото разнообразие на реалността.

Сет Лойд – професор по квантово машиностроене:
Междувременно не можем да спрем да създаваме и изследваме нови идеи: джинът на изобретателността е изпуснат от бутилката. Потискането на силата на идеите ще ускори катастрофата, а не ще я предотврати. По-скоро трябва да използваме тази сила с уважението, което тя заслужава…..Най-опасната идея е генетичният пробив, който е направил хората способни на идеи. Идеята за идеите е достатъчно хубава по принцип; и идеите със сигурност са оказали положително въздействие. Но един ден една от тези хубави идеи вероятно ще има непредвидената последица да унищожи всичко, което познаваме.

„В началото беше Словото“…

Прот. Йоан Майендорф

Логосът, Словото (Λόγος), е символ на знание, на разбиране, на смисъл. И това наистина е най-смелата, най-предизвикващата, най-утвърждаващата от всички думи в Писанието, което казва: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Иоан 1:1). А това означава, че ключът към всяко познание, към разбирането на всичко, което може да бъде научено, заедно със смисъла на всичко, което съществува, е в Бога, в Логоса. В творението обаче ги има също така и силите на мрака, на безредието, на хаоса, на съпротивата против Логоса. И тези не-логични сили също са споменати в Пролога на Евангелие според Йоан: „Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“ (Иоан 1:9-10)

Известният духовен писател Невил Годард споделя с нас в книгата си „Извън този свят“:

Човешкото въображение е самият човек, а реалният свят е светът, който въображението вижда. Наш дълг обаче е да си представяме всичко, което е прекрасно и добро. [Филипяни 4:8] Нека следваме съвета на пророка и да мислим само за прекрасното и доброто — когато природата ни е зла, въображението ни действа също толкова безпристрастно и бързо, както и когато е добра. От нас произлизат и доброто, и злото. „Ето днес полагам пред тебе живота и доброто, смъртта и злото.“ [Второзаконие 30:15].

Мисълта е подобна на мост между духа и земната плоскост можем да я наречем Игра. – допълва той.

От „Играта на живота и как да я играем“:

Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те „не се връщат празни“. Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.

Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.

Тялото може да се поднови и преобрази чрез думите, които се изричат и чрез добрите мисли, а болестите трябва да се изхвърлят напълно от съзнанието. Един метафизик знае, че всяка болест има своето душевно съответствие и за да излекува тялото си, човек трябва най-напред да „излекува душата си“. – Флорънс Сковал Шин, известна писателка в сферата на духовната литература.

Като мислещи човешки същества би следвало да се стремим интуитивно да разбираме как смисълът, моралът и животът се вписват във вселената и да осъзнаваме своето място в простора на съществуването.

Особеностите, които човек проявява в отношенията си с другите, добри или лоши, се проявяват и в неговата връзка с Твореца. Бих казала и с въображението, т.е с Намерението. Така че преди да се втурнем да го разгръщаме смело, следва да направим равностметка каква е връзката ни със света, т.е с ближния. Имаме ли нужната поносимост, състрадание, отговорност? И не на последно място да помним, че себе си някак можем да излъжем, но Съзиданието – не. Безупречната му геометрия е онзи видим и невидим съдник на който се възхищаваме и от който се страхуваме едновременно.