Светът ме шашна от самото начало
със своето разнообразие.
Странно как многообразието се превърна в диктат —
идеите му бомбардираха ума ми
с прелестна креативност. Потиснах своята
и грабех алчно, разтревожена от времето,
за което всички напомняха. Меланхолията
на никога несвършващото изобилие и тази на циферблата,
блокираха радостта, присъща на дългото правене —
онова, което би ме наградило с откровенията си,
задълбочавайки нашата интимност.
Днес, удавена в избори, не опознах дълбочините,
тревожно мятайки тялото си в плитчините… от страх.
Не знам на какво съм способна — нищо не довеждам докрай…