Едно сърце тупти там отвъд,
вибрациите му пронизват скали.
Ако бях риба на дъното на самотния океан,
щях да преплувам дълбините,
за да те следвам.
Ако бях звезда —
щях да осветявам цялата земя,
да те виждам ден и нощ.
Ако бях остров —
щях да те скрия,
за да ревнува сушата.
Ако бях гора —
листата ми никога нямаше да пожълтеят.
Ако бях пясък —
нозете ти щяха да ме галят.
Ако бях извор —
щях да проникна в теб.
Ако бях лоза —
щях да се плодя през цялата година,
за да квасиш устните си
със сладките ми сокове…
Но аз съм само жена,
и отсъствието ти изгаря гърдите ми
като нажежен въглен.
Само любовта оставя плътта ми жива,
а въгленът – на пепел върху сърцето ми.