Ти си единственият мой любовник,
който никога не пропуска срещата ни, любимо море.
Каквито и да са ми настроенията, когато се срещаме –
ти винаги прощаваш…
Често оставам мълчалива дори и в мислите си,
но ти все така си ми предано.
Понякога, гледайки те, не успявам да те видя,
но ти ме следваш тихо по пясъка и пееш за мен.
Излекува любовните ми мъки, родилните и тези
от предателства. Благотворната ти влага
напоява корените на живота ми
и това е тайната ни за моята вечна младост.
Нали, Море?…
Водите ти мият солта от сълзите ми,
корените на косите ми и яда по кожата ми,
за да има кой да ти се любува истински,
както аз го умея.
Нали, мое море?…
Когато погледът ми се вторачи в мокрите кристални люспи
по кръшното ти тяло, ти чувстваш огъня,
без да ревнуваш, че същата тази страст се гърчи причудливо
в малкото разстояние между две разперени мъжки ръце.
Знам, че размахът на твоята прегръдка е хиляди пъти по-голям,
но силата, с която ви прегръщам, е еднаква,
защото който умее да обича истински,
го прави винаги по един и същ начин.