Когато останеш сам, много отговори ти се стоварват,
но сякаш е късно… защото вече нямат това значение
нито този приоритет.
Разбираш, че си бягал към търсенето,
за да преживееш страховете си
и страховете от страховете,
които по грешка си наричал страхове.
Носиш магичното, но не знаеш как да го използваш.
Даваш вид, че си умел магьосник,
а в същия този момент прикриваш, че се учиш на това, което знаеш.
Нелепо, нали?
Беше предупреден, но върл горделивец като теб
чува единствено нетрезвото ехо.