Животът е дервиш по прашните пътеки на вселената,
а аз съм този, който той среща по пътя си — млад и влюбен,
безумен и страстен, вманиачен и усърден,
отдаден и покорен, търсещ и бродещ,
богат и обичан, беден и слаб,
красив и щастлив.
Край пътя, под някое дърво
в сладка сянка,
се срещаме с дервиша, за да поседим —
заслушани в песента, която и двамата пеем,
за да се разпознаем.
Виждам танцуващи около мен,
чиито дервиши също пеят.
Заедно търсим мястото,
дърпащо струните на доброто.