От природата се научих на много добродетели.
Когато водата засища жаждата ми,
нещо вътре в мен пада на колене
заради насладата, която изпитва, бидейки наквасено.
Когато дървото ми изпраща хилядите си подаръци,
душата ми се гърчи болезнено от възторг,
премаляла от желание да пребъдва в света.
Когато слънчевите лъчи целуват разголената ми кожа,
заспивам гола, за да не пропусна утрото.
Щедростта на всичко заобикалящо е целител за душата ми,
а моята благодарност го създава.