Иска ми се в рубриката Кой съм аз, да разсъждаваме заедно, задавайки си много въпроси. Когато човек сам запита себе си се получава нещо много интересно (ако разбира се разполага с търпение и честност). Започваш да виждаш очертанията на отговори, за които си нямал време или си разчитал друг да ти ги подскаже, (а желаещи има в изобилие, цели индустрии се крепят на възможността да ти подсказват). Въпросите пораждат още въпроси и така стигаш до правилните въпроси. Когато пребориш страха от „видяното“, си разбрал, че знаеш много повече от колкото някога си смеел да предположиш. Това те прави по – уверен, по – уравновесен, по -любопитен; животът ти се променя, та ти го кръстосваш надлъж и нашир. Придобиваш една увереност, полираща сиянието на доброто ти сърце и трезвата ти мисъл.
Та нека се върна към въпросите. Разсъжденията върху въпроса „Кой съм Аз?“ ще ви изненада. Когато за първи път започнах да правя свое проучване и да питам хората какво мислят те по този въпрос, бях зашеметена от границите на отговорите им. Нямаше граници. Имаше необятност. Беше ми изключително интересно да чуя подобни разсъждения. Човекът искаше да бъде всичко. Хората изброяваха всевъзможни форми на битието, черти на характера, достойнства и недостатъци, божества.
Отговорът на въпроса Кой съм аз ще се променя с личните ти успехи, радости, скърби. Твоята мъдрост ще го пренаписва, всеки път, щом посмееш да го зададеш отново и отново.
Преди обаче да си се замислил за отговора, кажи ми – гледаш ли на света по уникален начин?…Преразгледа ли вече старите си вярвания, старите си чувства?…
Онзи ден намерих един свой текст, останал между стотиците изпонаписани листи. Ето го:
Като че ли живота ми е една скучна версия, всичко се повтаря, повтаря се в банално оскъден сценарий. Все едно чакам външния свят сам да се пренареди и промени, та най – сетне и аз да бъда засегната от промяната… Изправена съм пред действителност, която всячески се опитвам да нагодя, да я направя смилаема за мен, по – добра, по – етична, по – човешка. Но с изминалите десетилетия само надеждата расте. Дълбоко в себе си подозирам, че това е една лъжа. Страхувам се да го видя… Не се чувствам създател, който има възможността да променя. Смачкана съм от предразсъдъци, заучени фрази, много страхове. върху подобна несигурност възможно ли е да се гради?!….
Въпросите – Кой съм аз, кои сме ние, са прости, логични, задължителни, вечни.
Важното е в какво ще се превръщаме по пътя на житейските посоки.
Не позволявайте на някого да определя колко е възможно да постигнете и каква е дължината на успехите ви. Не вярвайте на приказки от рода: Крушата не пада по далеч от дървото или Виж първо от къде си произлязъл…народът е казал много верни неща, но и много неверни е казал. По-важното е къде Ти искаш да бъдеш и колко са големи мечтите ти.
„Кой съм аз?“ е хубав въпрос, но въпрос като – „Какво правя за да бъда еди -кой си?“ – е по – съществен. Разполагаме с всички средства и инструменти именно тук, в този свят. Нека разберем как да ги ползваме и ползваме ли ги въобще…
„Кой съм аз?“ е въпрос – навигатор. Честният отговор разкрива координатите на характера ни към този момент. Самоактуализацията, израстването, разгръщането навътре и навън, е избор. Избор който се изработва с много труд, внимание към детайлите, към околните, към себе си.
Който и да си, според мен, е важно в какво се превръщаш; дали времето работи за теб или просто си губиш времето…
