Пиша, слушам... Научавам за себе си
Пиша, слушам...
Научавам за себе си
Пиша, слушам...
Научавам за себе си
Аз пиша, защото изпитвам нужда да навлизам в сложно красивите простори на най-великото произведение – нашето съществуване.
То го заслужава. Мистерийността и едновременно интелигентната прелест на разгръщането му е нещо, върху което не спирам да се възхищавам всеки един момент. За мен животът е огромен празник, чиито плодове засищат както душата ми, така и тялото ми.
Смятам, че човек е тук, в този свят, за да се чувства свободен да избира роли, да твори, да се променя, да учи, да се забавлява, да пести, да страда, да харчи, да пътува, да мисли… при това колкото и от което сам пожелае. Но вярвам, че във всеки един от нас има едно автентично мерило за човешка етика — онзи праг, над който е длъжен да съществува човекът. Всяко стъпало в човешките взаимоотношения е лично предизвикателство и задължение.
Целият живот е един творчески път, един танц по калдъръма на съществуването… Обичам да наблюдавам как хората се движат в този тъй ефирен танц. И не поради причината, че избрах професията на психолог и педагог, а защото уменията, които ние, хората, демонстрираме, са толкова невероятни.
….Трябва да намериш в себе си страстта и да я извадиш на бял свят. Само това ти е дадено- един живот за да го изживееш. Маркс ни учи да виним за нашите слабости обществото; Фройд ни учи да видим за тях родителите си; астрологията ни учи да виним вселената. Ала единственото място, където трябва да търсиш вината, е вътре в теб: значи не си имал куража да постигнеш пълнолунието и да изживееш онзи живот, който е бил твой потенциал.