Ти нявга любил ли си се с морето,
отвлечен в еротичната му люлка,
нажежена от слънцето, където
водната нежност е постлала
солен воал от опиат?
И от този новообразуван център на съществуването
немият ми глас не достига брега.
Скрита между топлите облаци
и възбудената вода, аз чакам
безплътния глас на вълните
да ме прикани, за да се отдам…
Изгубих представа за границите си,
възбудата вътре и тази отвън нямат разлика.
Мисълта ми и тя се предаде и осъзнах,
че светът и аз сме еманация
на привързаното ми въображение.
И в този момент си пожелах
тази среща никога да не свършва.
Силното ми желание сбъдна пулсацията
на чистотата си,
за да се радваме взаимно,
мое влюбено море…