Приличам на статуя от желязна ярост,
украсена с глазура от порцеланови лъжи,
поставена на ветровит пиедестал,
в чиито основи нахлуват хилядите гласове,
викове и вопли на вечния герой.
Впечатлена съм от това предизвикателство.
Желязната ми схватка затруднява иначе
феноменалната ми бързина на летец
в реалности, опазващ порцелановото си тяло,
пръскащо се от копнеж да създава.
И само тишината на моето въображение
поддържа дома на присъствието, което съм.
Пленителна игра за обучен играч
в собственото му шоу.