Лежа под навес от зеленобежови маслини —
те ми пазят тишина, за да остана край тях.
Маслините и човекът се разбират удивително.
Насреща ни — притихнало море, и само прегракнал гарван
се чува наоколо.
И сега вече не знам дали раят е измислица,
дали той се търси, или сам те намира…
Озовах се тук и единственото, което мога да кажа, е —
нямам повече желания… в моя свят имам всичко.
Плаче ми се с глас
заради смазващото великолепие на преживяването.