Коледни нюанси

Светлините по Рождество са навсякъде – щедро се сипят по широките площади, падат по тесните улички, топлят се между елховите клонки, надничат изпод витрините. Радвам им се, наблюдавам ги, стоплям се. Толкова свиквам с меката им светлина, че забравям сивотата на града преди тяхната поява. След десетина дни озарена от коледни светлини и чаени отблясъци светвам и аз, наситена от огъня им. Светлината отвън се движи навътре. Мислите ми придобиват блясък, лицето ми сияе, сънят ми е осветен, дните – леки като перушина. Всичко свети. Животът сияе. Няколко дни преди Бъдни вечер аз вече не съм аз – усещам ангелско присъствие сред хората – не обръщам внимание на шумните им простовати разговори, гримирам в мислите си вялостта по техните лица, детският смях ме разтапя.

Знам, че Коледата ще си тръгне и светлините ще угаснат, принудително проснати в нечий килер. Искам да задържа поне моите, тези отвътре. Правя планове да ги оставя включени, ако не завинаги, то поне възможно по-дълго. Жалко, че с изгасването на площадните огньове ще намалеят и тези между нас, градските обитатели. С пукването на пролетта споменът за рождественските пламъчета ще е отлетял както и шейната на Дядо Коледа, но аз ще чакам с нетърпение отново декември, за да грейна озарявайки Другия.